Преходно

Здравейте приятели, пак съм аз – Ели!🙂

Тази “статия”, която днес ще споделя с Вас, съдържа кратки размисли на едно все още тридесетгодишно, непораснало момиче – моя милост.

През целия си живот човек преминава през различни емоционални и житейски периоди. Някои са изпълнени с много щастие, в други за жалост щастието – отсъства. Понякога се чувстваме силни, можещи и вярващи в доброто… Друг път ограбени, обезверени и сами.

Има дни в които просто нямаме настроение, не вярваме в себе си и такива дни в които няма нещо, което може да ни се “опре” и всяка работа я вършим с усмивка.

И така, да си дойдем на думата. Всичко е преходно (не съм я измислила аз, тази фраза, просто си философствам по темата) и красотата, и нещастието, и младостта, и лошото настроение, и щастието (за жалост и то), и лошите мисли и широките усмивки.

Ние самите сме преходни, колкото и страшно да звучи това. Обаче дирята, която ще оставим след себе си, тя не е преходна и нека тази следа, която оставяме, да е дирята на доброто и светлината, просто за да ни има по-дълго на този свят и на тази земя! Моите “велики” мисли свършват дотук, толкоз от мен! 🙂

Усмихнете се!

Щастието е някъде около вас!

Елица хохо и мечка 🙂

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *