Научена на обич!

Здравейте, пак съм аз – Ели! 🙂

Отдавна не съм се появявала тук, в моето виртуално местенце, липсваше ми много! И тъй като, останах за малко по-дълго време сама с мислите си, си припомних първите ми детски опити за “писане”. Реших да ги споделя с вас, ей така за настроение, че някак тези 3-4 седмици, ни се губи от хоризонта! (Знаете защо).

Сега имаме цялото време на света като в детството, не мислите ли?(с малката подробност, че вече сме родители ;). Имаме свободата да си спомним кои сме, какви неща искаме да ни се случват, по кой път искаме да тръгнем и с кого. Можем да си припомним детсвото, мечтите, щастието! Можем да разкрасим душите си, да изваем телата си, можем!

Отклоних се малко от темата… Та когато бях 10-11 годишна, а може и малко повече, имах една специална тетрадка – голям формат (бях си я изпросила от мама, тя имаеше доста такива). Черна с тесни квадратчета, а обвивката и беше таква че като прокараш ръка върху нея, издаваше многооо интересен звук.

И в тази тетрадка бях започнала да пиша “стихотворения”. За моя жалост или пък за щастие… я загубих и така и не успях да я намеря. Главните герои в няколкото стихотворения които си спомням са: моята майка, кучето ни Рекс и Слави Трифонов, естествено!

Не ме разбирайте погрешно, просто тогава всички гледаха “Шоуто на Слави”. От това стихотворение помня точно два реда: “Малко плешив е, но много красив е.” (Май е по-добре, че не мога да намеря тази тетрадката 🙂

Следващото ми произведение – за кучето ни Рекс (петият член на семейството, тогава) си спомням, че писах когато бях тъжна и фрагмента от него, който ми е остахал в главата е че : “РЕКС ми е най-добрият приятел и само той ме разбира, истински”. Преживявала съм си нещо по детски, явно.

И от най-специалното стихотворение – “За мама”, помня, че я бях нарекла “капка златна”. Нямам идея какво точно съм имала предвид с това сравнение, със сигурност съм вложила цялата си любов в него!

Сега бих го разтълкувала така, че капката злато е безценна и че в нея е събрана цялата обич и топлина, на която е била способна мама. В тази малка капчица се е съдържало всичко, което ми е било нужно – целувки, доброта, вяра, сила, пример, любов, закрила! Мама – ме научи на ласки, прегръдки, на ОБИЧ! Далеч не съм идеална, просто за пореден път си давам сметка колко много съм получила от моите родители!

Гордея се с теб моя капчице от злато, горда съм, че съм точно твое продължение!

Мили хора, гордейте се със своите родителите, има защо!

Усмихнете се! 🙂

Щастието е някъде около Вас!

Елица хохо и мечка!

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *