Забравяме да сме щастливи!

Здравейте! Аз съм Ели! 🙂

Тъй като не искам да ви се сторя, хипер, мега нахална, фукайки се колко съм щастлива и да бъда зле разбрана, правя тази препратка към първата ми статия.

В нея ви споделих някои неща, които мен самата ме правят щастлива – това разбира се не значи, че те важат за всички хора. Човек сам трябва да открие своята рецепта за щастие.

В първата статия ви споделих малка част от моята рецепта, която понякога и аз забравям. Ето как…

“Да” имам две щури момичета, които не винаги са послушни. Имам страхотен мъж, който много обичам, но понякога с него сме на различни мнения (Сещате се за какво говоря, нали?). И да, имам най-готините приятелки, но се виждаме много рядко. А на концерти, да не говорим колко рядко ходя (имам две деца все пак). И така – продължавам нататък…

Понякога сутришната подготовка за детска градина изисква завидно майчинско търпение (в някои случаи и бащинско). А едно излизане навън с децата е цяло приключение. Да не говорим, че има случаи, в които приготвянето за излизане, отнема повече време от самото излизане. И късането на глухарчета, може да бъде на всяка крачка от разходката.

Колкото до четенето на приказки на моите момичета – ами не ми се получава всеки ден, за което съжалявам, но когато ми се получи е много забавно. А четенето на книги за мама е мисия невъзможна, в домашни условия. За Шоколада няма какво да говорим, не е от най-полезните храни.

След като ви споделих, част от нещата които ме правят щастлива, погледнати от друг ъгъл, съвсем спокойно мога да започна да се обвинявам, че не ме бива за нищо.

Обаче разбрах, по трудният начин, че ако аз самата не мога да видя щастието в живота си, никой не е способен да ми помогне.

Ако приемем, че живота е една бърза река, а ние сме златотърсачите на щастие в нея и със сито в ръце, пресяваме дните, месеците и годините, които живеем, само ако сме с широко отворени очи, бихме видели прашинките злато.И само ако не се отказваме и упорито пресяваме миговете от живота си, можем да бъдем изненадани от някоя голяма бучица “злато”.

Колко усърдно, ще пресяваме “пясъка” и дали ще ценим всяка прашинка щастие зависи само от нас самите! От Вас зависи!

Усмихнете се!

Щастието е някъде около вас!

Елица хохо и мечка! 🙂

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *